История
Русенският край, в който се намира Мартен, е обитаван от дълбока древност. Така, че не може да се избегне обстоятелството да не се засегнат селищата около Сексагинта Приста /Русе/, особено след изграждането на гранична крайдунавска система.
Мартенският кастел /Тигра или Тигрис/ е разположен на река Дунав на 1 км североизточно от село Мартен. Тази местност днес е известна с името Мартенско кале. Значението на Тигрис нараснало, след като р. Дунав станала трайна северна граница на Римската империя. Направените изследвания и археологични разкопки в местността Калето, в района на склада на Гражданска отбрана в северната част на селото, на брега на Дунав дават възможност за приблизително точно датиране на селището. Затова има и редица писмени документи.
През I век земите около днешния град Русе са включени в пределите на Римската империя. В продължение на шест века те са част от провинция Мизия /след 86 год. сл. Хр. Долна Мизия/. Тогава са поставени основите на селищна и пътна мрежа, които съществуват и днес без съществени промени. За защитата на Дунавската граница от нападения на намиращите се отвъд Дунав дакийски, аварски, славянски и други племена е изградена верига от крепости, от които в Русенско са: Ятрус /при село Кривина/, Скайдава /при село Батин/, Тримамиум /край село Мечка/, Сексагинта Приста /Русе/, Тигра /Тегра/ - край село Мартен и Апиария /село Ряхово/.1
Византийският хронист Прокопий Кесарийски /ок. 500- 565 г./ съобщава, че по времето на Юстиниан I /527-565 год./ са поправяни крепости, между които и Тигра, където има разположени погранични войски /лимитанеи/. Под същото име крепостта е нанесена в препис от военно-маршрутната карта на Марк Агрипий /Марк Випсаний Агрипа, ок. 63-12 г. пр. н. е./, император от 27 год. известна като Табула Агрипиана.
През III-IV век селището достигнало най-голяма икономическа мощ. За високите постижения на материалната култура свидетелстват намерените веществени паметници като:
Мартенският кастел /Тигра или Тигрис/ е разположен на река Дунав на 1 км североизточно от село Мартен. Тази местност днес е известна с името Мартенско кале. Значението на Тигрис нараснало, след като р. Дунав станала трайна северна граница на Римската империя. Направените изследвания и археологични разкопки в местността Калето, в района на склада на Гражданска отбрана в северната част на селото, на брега на Дунав дават възможност за приблизително точно датиране на селището. Затова има и редица писмени документи.
През I век земите около днешния град Русе са включени в пределите на Римската империя. В продължение на шест века те са част от провинция Мизия /след 86 год. сл. Хр. Долна Мизия/. Тогава са поставени основите на селищна и пътна мрежа, които съществуват и днес без съществени промени. За защитата на Дунавската граница от нападения на намиращите се отвъд Дунав дакийски, аварски, славянски и други племена е изградена верига от крепости, от които в Русенско са: Ятрус /при село Кривина/, Скайдава /при село Батин/, Тримамиум /край село Мечка/, Сексагинта Приста /Русе/, Тигра /Тегра/ - край село Мартен и Апиария /село Ряхово/.1
Византийският хронист Прокопий Кесарийски /ок. 500- 565 г./ съобщава, че по времето на Юстиниан I /527-565 год./ са поправяни крепости, между които и Тигра, където има разположени погранични войски /лимитанеи/. Под същото име крепостта е нанесена в препис от военно-маршрутната карта на Марк Агрипий /Марк Випсаний Агрипа, ок. 63-12 г. пр. н. е./, император от 27 год. известна като Табула Агрипиана.
През III-IV век селището достигнало най-голяма икономическа мощ. За високите постижения на материалната култура свидетелстват намерените веществени паметници като:
