мраморни релефи, бронзови статуетки, керамични фрагменти. Скулптурните изделия носят белезите на високо художественото майсторство на хората от това време. Съобщава се за откриване на бронзова статуетка на Венера2 и милиарна колона 3, на която са изписани името и титлата на Марк Антоний Гордиан III /238-244 г./. Неговото име се свързва с началото на нападенията на готските племена на север, които продължават три десетилетия и нанасят огромни и осезателни щети в източно-балканските земи и особено в североизточна България. Друго име означено на колоната е на император Аврелиан /271-273/74 г./, като неговото управление се свързва с началото на значителна възпитателна дейност след спирането на готските нашествия. След разделянето на Римската империя на Източна и Западна, Тигрис остава в източната част. Една от първите задачи на държавата е поправянето на Крайдунавския път, който пострадва при нашествията, тъй като е единственото съобщително звено за крепостите по Дунавския лимес /граница/.
    През IV в. по времето на император Траян военното значение на Тигра пораства. Започва построяването на войнишки крепости, където се разполага отряд войници - оръженосци от второ отделение на III кохорта /едно отделение наброява 7 души, кохорта е войсково отделение в римската войска, в което има от 360 до 600 души/. Войниците, които са в крепостта живеят със семействата си. По-късно, около нея /крепостта/ се появяват артисти, търговци и др., които образуват сателитно поселище, което по-късно започва да води уседнал живот /канабе/. Това население обслужва крепостта и живеещите в нея, които от своя страна им дават естествена защита. Развиват се риболовът, земеделието, скотовъдството и някои занаяти. По-късно с разрастване на селището и поради близостта на Сексагинта Приста се развива търговията и винопроизводството.
    Кастелът Тигра продължава да съществува и през V и VI векове. Явно споделя съдбата на Сексагинта Приста и другите крайдунавски крепости, разрушени в края на VI в от нападенията на авари и славяни.